През 1118 година в Светите земи възниква монашески военен орден, първоначално наречен Бедните рицари на Христа и на Соломоновия храм, а впоследствие Орден на рицарите Тамплиери. Мотото на Тамплиерите е: Non Nobis Domine, Non Nobis, Sed Nomini Tuo Da Gloriam (Не нам, Господи, не нам, а на своето име дай слава).
Посвещаваните в рицари Тамплиери благородници полагали трите монашески обета за бедност, безбрачие и подчинение, а също и четвърти – да гарантират със силата на оръжието си сигурността на поклонниците в Йерусалим. Тази общност на въоръжени мъже с начин на живот, опиращ се на използването на оръжие и привилегии, станала известна с употребата на огромни количества червено вино, което родило и френската поговорка „Пие като Тамплиер”.
През 1146 година орденът приема аления кръст за свой символ. Beau-Séant (Бъди прославен) е бойният вик на Тамплиерите, а така също и мотото на тяхното двуцветно черно-бяло бойно знаме. На средновековен френски в думата beau (красив) се влага идеята за възвишено състояние на духа, благородство и висока нравственост, оттук идва и значението на бойния вик.
Това е специална колекция от вина, произведени и бутилирани с разрешението и под контрола на Върховния Военен Орден на Храма на Йерусалим – Велик Магистрален Приорат на България.
